Вицове със смешни и забавни истории
Дали това са и истински истории, за хора случки и събития - вие ще прецените, но със сигурност могат да ви разсмеят.
В тази категория има 475 вица, разпределени в 32 под-страници.
Имало едно време един султан. Той имал харем от 300 жени, който се намирал на 3 км. от Двореца на султана. Всеки ден той изпращал своята слуга да донесе нова жена за сношения. Султанът живял 90 години. Слугата починала на 30 години. Заключение: Не жените убиват мъжете, а ходенето подир тях.
На плажа:
- Емо, тази с монокините много настоятелно те гледа!
- Остави тук портфейла, и върви я питай какво иска!
Имало едно време три приятелки.
Първата се омъжила по любов, но постоянно не й стигали парите и луксозният живот.
Втората се омъжила по сметка, но вечно й липсвали внимание и романтични чувства.
Третата въобще не се омъжила и тайно завиждала на другите две.
Каква е поуката? Няма поука! И угодия също.
Имало едно време един принц. Той бил толкова грозен, че Пепеляшка си тръгнала в 23:30ч.
В психиатрична клиника дошъл посетител на свиждане на свой роднина. В двора той срещнал млад мъж, който му казал:
- Вземете такси, ще ви закарам бързо!
Посетителят се огледал и не видял никакви таксите, но се сетил, че лудите не трябва да се дразнят и се престорил, че се качва в автомобил. "Таксиметровият шофьор" включил на първа скорост и тръгнал. При пристигането, "пътникът" попитал:
- Колко дължа?
- Пет лева!
Посетителят платил, отишъл в кабинета на главния лекар и му разказал за своето приключение.
- По дяволите! - възкликнал главният лекар и погледнал през прозореца.
- Този студент днес отново се опитва да прескочи оградата!
Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи:
- Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха?
- Помня.
- Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама?
- Спомням си.
- Пак аз се бях намесил.
Тогава вторият му казва с досада:
- А помниш ли, че ти се роди син преди две години?
- Помня.
- Е, тогава аз се намесих…
- Слушай Холмс, някой крещи за помощ. Може да излезем и да видим какво става?
- Защо, Уотсън? Ще научим всичко от утрешните вестници.
Умиращ старец се изповядва:
– Половината си живот бях пияница и пройдоха… пиех, биех се, по жени ходех, изпуквах всичките си пари на хазарт, за една стотинка полезна работа не съм свършил…
– А другата половина?
– А през другата половина на живота си се занимавах с глупости.
Търся си квартира в Пловдив. Звъня, от уличен телефон на обява. Вдига няква лелка и аз казвам, че се обаждам по повод на обявата. Тя ме пита:
- От къде се обаждаш?
Аз казвам:
- От уличен телефон!
А тя:
- Уличник такъв! - и ми затвори…
- Добро утро, Аврам Соломонов. За къде си се разбързал толкова?
- Реших да застраховам вилата си от пожар и градушка.
- От пожар - разбирам. Но как се устройва градушка?
Разговарят трима рибари - първият казва:
- Да знаеш, вчера си ловя риба и като извадих въдицата гледам закачил съм един ботуш, гледам го аз - той немски от втората световна война чак - голема находка.
Вторият не остава по назад:
- Абе, задърпах един път и какво да видя - налъм та налъм, казвам ти български е, не по-късно от Балканската война. Чесно.
Третият скромно:
- Абе, ловя си аз и като вадя въдицата какво да видя - абсолютно запазен фенер още от руско - турската война.
Другите се надсмиват:
- Аре бе, как пък не?
- Вие пък - това е нищо бе. Фенера още светеше.
Имало едно време един много добър човек. С никого не се карал, на всеки услуги вършил, на мравката път правел да мине. Но хората са неблагодарни и бързо забравяли добрините на този човек. Веднъж той си вървял покрай реката и какво да види - човек се дави! Бързо скочил в бурната вода, хванал човека и го извадил на брега, положил го на тревата и… го на*бал. Удавника отворил ококорени очи и продумал:
- Човече, затова, че спаси живота ми с риск за своя собствен ще съм ти вечно благодарен, но защо ме на*ба накрая?!
Погледнал го добрия човек и със сарказъм в гласа отговорил:
- За да помниш, мамка ти, за да помниш, щото много забравяте!
Имало едно време един млад човек, който искал да стане велик писател.
"Искам да пиша думи, които цял свят да чете", казал той. "Нещо, което да предзизвиква силни емоции у хората. Искам написаното от мен да ги кара да пищят, плачат и вият от болка и гняв."
Той заживял щастливо и в момента пише Error Messаges за Майкрософт.
Отишла една жена при Конфуций и го попитала каква е разликата между моногамията и полигамията. Конфуций извадил пред нея пет чайника и пет чаши, и казал:
- Налей от един един чайник в петте чаши и пробвай. Харесва ли ти?
- Харесва ми. - съгласила се жената.
- А сега, налей от петте чайника в една чаша и пробвай. Харесва ли ти?
- Още повече ми харесва. - възхитила се жената.
- Глупачка! - изкрещял Конфуций. - Цялата притча развали!
Трима мъже се събрали и обсъждали кой какво подарил на жена си за Коледа. Първият казал:
- Аз й купих огромна вила на Хаваите, с много спални и всички екстри, но тя пак е недоволна. Не знам как да я зарадвам.
Вторият мъж решил и той да сподели опита си:
- Аз пък й купих последен модел "Мерцедес", любимия й цвят, с всички удобства, но това не я удовлетворява.
Третият ги слушал и решил и той да се похвали с коледния подарък за съпругата му:
- Аз й купих чехли и вибр*тор.
- Е как така чехли и вибр*тор?
- Така, като не си харесва чехлите, да се е*е в гъза!