Вицове » Истории

Вицове със смешни и забавни истории

Дали това са и истински истории, за хора случки и събития - вие ще прецените, но със сигурност могат да ви разсмеят.
В тази категория има 396 вица, разпределени в 27 под-страници.

Оценка: 10 от възможни 10 - общо: 10146

Ходих до банката, сложили реклама "Ние вярваме на клиента", а химикала на верижка привързан...

Добавен преди 4 месеца 9 Преглед

Имало едно време едно сиво джудже. То живеело в сива страна, където всичко било от сиво по сиво. Една сутрин джуджето се събудило, отворило прозореца и какво да види – тревата зелена, небето синьо, облаците бели и пухкави.
Погледало, погледало пък рекло:
– Тяхната мамица, сменили са ми приказката...

Добавен преди 4 месеца 1 Преглед

Двама си говорят:
– Къде си ходил?
– Бях на лекар в поликлиниката. На астартолог.
– Това пък за пръв път го чувам. Какъв пък е тоя?
– Ми щото той един такъв древен, а пък през древността на Венера са ѝ казвали Астарта.

Добавен преди 5 месеца 4 Преглед

Имало едно време едно лошо теле, което изяждало храната на добрите вегани.
За наказание го направихме на кюфтета...

Добавен преди 5 месеца 3 Преглед

Бяга Моисей с евреите от Египет стигат до Мъртво море. Спрели и се чудят какво дa правят и как да продължат. Излиза експертът по логистика:
– Да построим кораби и да преплуваме!
Естествено, предложението е отхвърлено като много неадекватно.
Излиза експертът по човешки ресурси:
– Да изберем най-добрите, които да преплуват морето и да дадат начало на нов род!
И това предложение е отхвърлено.
Египетската войска в далечината вдига облак пясък – преследвачите приближават.
Излиза тогава PR експерта и казва на Моисей:
– Виж сега, имам гениално предложение – удряш с жезъла, морето се отваря, ние минаваме, водата се затваря зад нас и египтяните остават със зяпнала уста!
– И как мислиш ще го направя тоя номер – пита Моисей?
– А, как ще го направиш си е твой проблем. Но ако успееш – гарантирам ти 10 страници в Стария завет!

Добавен преди 5 месеца 2 Преглед

Господ събрал пияницата, пушача и изнасилвача и им казал.
-Ако направите още един път това което най много обичате отивате в ада.
Тръгнали пушача, пияницата и изнасилвача и по едно време пияницата гледа шише с ракия и си вика:
- ЕБ*Л СЪМ МУ МАЙКАТА ОТИВАМ В АДА!
Изпил ракията. Господ слязал и го пратил в ада. Пушача и изнасилвача си вървели и по едно време пушача вижда фас на земята, навежда се да го вземе, а отзад изнасилвача:
- БРАТО НЯМА КАК СЕГА И ДВАМАТА ОТИВАМЕ В АДА.

Добавен преди 5 месеца 3 Преглед

Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог. Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.

Добавен преди 1 година 31 Преглед

Отишъл Хан Аспарух по средата на полето, забил копието с конска опашка в земята, и казал "ТУК ЩЕ БЪДЕ ЗАЛАТА ЗА ПУШАЧИ!"

Добавен преди 1 година 5 Преглед

Имало едно време един храбър и силен рицар. Той чул, че се е появил един голям и лош дракон, който опустошавал земите. Рицарят яхнал коня си и тръгнал да го търси. След доста време стигнал до една висока планина. Обиколил я и видял голяма пещера. Тогава викнал в пещерата с всичка сила:
- Е-е-ей, драконе, излизай да се бием на живот и смърт!
- Добре, де, добре, ще се бием, щом искаш - чул се глас отвисоко - само че спри да ми крещиш в дупето!

Добавен преди 2 години 6 Преглед

Имало едно време един мъж, който се прибрал вкъщи много късно и много пиян всяка вечер. Жена му решила да му даде урок. Така, че се облякла като Дявола и се скрила в тъмното да го изплаши, докогато той се прибрал у дома. Когато той най-сетне се прибрал, залитайки през моравата, съпругата му изкочила пред него и изревала като демон. Той само я погледнал и завалено казал:
- Въобще не ме плашиш, аз съм женен за сестра ти!

Добавен преди 2 години 19 Преглед

Имало едно време един султан. Той имал харем от 300 жени, който се намирал на 3 км. от Двореца на султана. Всеки ден той изпращал своята слуга да донесе нова жена за сношения. Султанът живял 90 години. Слугата починала на 30 години. Заключение: Не жените убиват мъжете, а ходенето подир тях.

Добавен преди 2 години 7 Преглед

На плажа:
- Емо, тази с монокините много настоятелно те гледа!
- Остави тук портфейла, и върви я питай какво иска!

Добавен преди 2 години 5 Преглед

Имало едно време три приятелки.
Първата се омъжила по любов, но постоянно не й стигали парите и луксозният живот.
Втората се омъжила по сметка, но вечно й липсвали внимание и романтични чувства.
Третата въобще не се омъжила и тайно завиждала на другите две.
Каква е поуката? Няма поука! И угодия също.

Добавен преди 2 години 16 Преглед

Имало едно време един принц. Той бил толкова грозен, че Пепеляшка си тръгнала в 23:30ч.

Добавен преди 2 години 5 Преглед

В психиатрична клиника дошъл посетител на свиждане на свой роднина. В двора той срещнал млад мъж, който му казал:
- Вземете такси, ще ви закарам бързо!
Посетителят се огледал и не видял никакви таксите, но се сетил, че лудите не трябва да се дразнят и се престорил, че се качва в автомобил. "Таксиметровият шофьор" включил на първа скорост и тръгнал. При пристигането, "пътникът" попитал:
- Колко дължа?
- Пет лева!
Посетителят платил, отишъл в кабинета на главния лекар и му разказал за своето приключение.
- По дяволите! - възкликнал главният лекар и погледнал през прозореца.
- Този студент днес отново се опитва да прескочи оградата!

Добавен преди 2 години 2 Преглед
Вижте още...