Вицове » Истории

Вицове със смешни и забавни истории

Дали това са и истински истории, за хора случки и събития - вие ще прецените, но със сигурност могат да ви разсмеят.
В тази категория има 403 вица, разпределени в 27 под-страници.

Оценка: 10 от възможни 10 - общо: 12200

Имало едно време един цар, той имал един син. Дошло време синът му да се жени и той събрал от цялото царство всички моми, за да си избере синът му невеста. Понеже конкуренцията била голяма от всичките избрали три девойки. Изправили се те пред царя и той им казал:
- Давам ви по едно ковчеже пълно със злато и искам след шест месеца да дойдете тук. Със златото правете каквото си искате.
Минали се шест месеца и девойките отишли при царя.
- Кажете сега какво направихте със златото, което ви дадох.
Първата казала:
- Царю честити, аз с това злато купих земи, къщи, животни, другите ги вложих и ето сега връщам ти три ковчежета плюс земите и другите къщи и животни.
Втората казала:
- Царю честити, аз си купих някои неща, ходих по екскурзии, купони, ресторанти и парите почти свършиха, ето връщам ковчежето с остатъка.
Третата казала:
- Аз царю честити, не мога чужди пари да харча и затова връщам ковчежето така както ми го дадохте.
Царят се обърнал към сина си:
- Синко виждаш какви са кандидатките, кажи коя искаш за жена.
Синът извел царя на страни и казал:
- Тате може ли да взема тази с големите цици?

Добавен преди 3 седмици 5 Преглед

- Докторе, приятелката ми е бременна, но аз използвам винаги кондом!
- Нека ти разкажа една история. - казал докторът.
- Имало едно време един човек, който ходел с чадър под ръка в гората.
Изведнъж видял тигър да го наближава, отворил чадъра си и застрелял тигъра, който паднал и умрял...
- Хахаха, това е невъзможно! Някой друг е застрелял тигъра!
- Точно така!

Добавен преди 1 месец 5 Преглед

- Тате, всички ли приказки започват с думите - "Имало едно време?"
- Не, сине. Най-добрите приказки започват с думите - "Ако гласувате за мен на изборите..."

Добавен преди 3 месеца 4 Преглед

Когато омете половин тенджера кисела супа, Деню нямаше как да знае, че същата вечер ще му се отвори работа в Студентски Град.
Сряза го още на излизане от вкъщи, но не му се качваха шест етажа пеш обратно, само за да тества мимолетното къркорене на червата си и акустиката на мизерната баня.
Докато чакаше пред дискотеката пръцна леко, отмести се виртуозно назад и цялата опашка запсува някакъв пълничък първокурсник, който припозна творението за свое и обиден си тръгна.
Вътре Първолета подскачаше около него, разгорещена и потна. Бяха се запознали същата сутрин, но тя вече даваше всички индикации, че съвсем скоро ще му позволи любов, където си поиска.
Деню се опита да потанцува с нея, но стомашните спазми направиха движенията му неестествени и страдащият се завря в един ъгъл, където се остави на газовете да го надуят до две атмосфери. Улавяше ниските честоти на музиката с цялото си дебело черво. След около час положението бе нетърпимо, хвана Първолета за ръка и въпреки бурните и възражения, двамата заедно потънапха в декемврийската мъгла.
Живееше съвсем наблизо. Добре. Щеше скоро да ползва тоалетната.
- Защо ходиш тъй? – попита живеещата наблизо.
Деню подскочи няколко пъти на място и затрака със зъби. Първолета се захили кокетно и обеща:
- След малко ще ти стани топло...
“О, да! След малко ще съм се насрал до глезените” – помисли си жребецът и изстена. “ - Ако тая пача чуе, че и опърдявам банята... може и да не ми пусне”
- Много е динамично да съ живеи в Студентски град – каза Първолета – Стигнахме. Тук живея – и посочи един от тъмните балкони.
“Трябва да разкарам пачата за десетина минути. За десет минути съм разтоварил самосвала, а има време и гъзъ да си измия...” – продължи да пресмята шансовете си наум Деню.
- Коте, ай да те помоля да ми купиш едни цигари! Дай ключа, аз ще чакам горе...
- Ммммм... пирверзник.... – изкудкудяка Първолета, изпълнена с надежда. – Добре... шми дадеш ли пари?
- Ето – ето! - Заопипва джобовете си Деню, като пристъпяше от крак на крак, напълно концентриран върху блендата на задника си...
Изобщо не изчака да се скрие зад ъгъла. Галопира по стълбището, като вземаше по шест седем стъпала наведнъж.
С едната ръка се притискаше отзад, а с другата заотключва паянтавата брава.
Имаше сили за още две крачки. Още една крачка вътре в стаята и се предаде.
Първата пръдня взриви мрака. Втората продължи цяла вечност. Деню не смееше да мръдне.
- Оооооооох... оооох – облегчението започна да избистря съзнанието му и тръгна към банята – оооооох оооооох.... котьооооооо.
Времето спря. Картечните откоси следваха един след друг – Ооооооххххх ... Уууууххххх... Ммммммммм... Бааааасимайката... Ооох... кккотьоооо...
Въздухът бе наелектризиран до безобразие и Деню реши, че е по - добра идея да отвори прозореца, преди да провери в банята дали не се е и поизпуснал.
Мъглата моментално изпълни стаята, но само придаде задушлива влажност на неприятната ситуация. Облегченият многострадалец, опипвайки хвана един пешкир от русенския креват и започна да гони зайците през джама. В този момент чу стъпки в коридора и замаха още по - отчаяно и чевръсто.
“Ще и кажа, че така си е миришело... Може някой да си е хвърлял бурканите кисело зеле в кенефа, баси... не е ли така” – самоуспокояваше се Деню и чак сега започна да търси ключа за лампата.
Вратата се отвори и за част от секундата ръката на Първолета изпревари неговата.
Светлина.
На отсрещното легло момче и момиче гледаха облещени и напълно парализирани.
- Ама Августиноооо, ма ти нъл ми каза чи шси пътуваш на село тая ниделя – не можа да скрие разочарованието си Първолета и занюха из въздуха като заек - люцерна.

Добавен преди 3 месеца 9 Преглед

- Какъв е вашият с*ксуален живот?
- Като приказка...
- Значи... чудесен?
- Значи... имало едно време...

Добавен преди 4 месеца 6 Преглед

Хан Кубрат решил да поучи синовете си и ги събрал при него. Взел една пръчка и казал на най-големия:
- Баяне, счупи тази пръчка.
Баян хванал пръчката и я счупил.
- Хвани сега този сноп от пръчки и го счупи.
Той го взел и с един удар - хряс в коляното - го строшил.
- Е, як си сине, ама много си прост, такава хубава притча ми развали...

Добавен преди 4 месеца 4 Преглед

Имало едно време един самурай който можел да убие 10 нинджи. Един ден му скочили 11 нинджи и го убили.

Добавен преди 5 месеца 9 Преглед

- Как започват шведските народни приказки?
- "Имало едно време един дядо и две баби..."

Добавен преди 5 месеца 17 Преглед

Ходих до банката, сложили реклама "Ние вярваме на клиента", а химикала на верижка привързан...

Добавен преди 9 месеца 13 Преглед

Имало едно време едно сиво джудже. То живеело в сива страна, където всичко било от сиво по сиво. Една сутрин джуджето се събудило, отворило прозореца и какво да види – тревата зелена, небето синьо, облаците бели и пухкави.
Погледало, погледало пък рекло:
– Тяхната мамица, сменили са ми приказката...

Добавен преди 10 месеца 1 Преглед

Двама си говорят:
– Къде си ходил?
– Бях на лекар в поликлиниката. На астартолог.
– Това пък за пръв път го чувам. Какъв пък е тоя?
– Ми щото той един такъв древен, а пък през древността на Венера са ѝ казвали Астарта.

Добавен преди 10 месеца 4 Преглед

Имало едно време едно лошо теле, което изяждало храната на добрите вегани.
За наказание го направихме на кюфтета...

Добавен преди 10 месеца 5 Преглед

Бяга Моисей с евреите от Египет стигат до Мъртво море. Спрели и се чудят какво дa правят и как да продължат. Излиза експертът по логистика:
– Да построим кораби и да преплуваме!
Естествено, предложението е отхвърлено като много неадекватно.
Излиза експертът по човешки ресурси:
– Да изберем най-добрите, които да преплуват морето и да дадат начало на нов род!
И това предложение е отхвърлено.
Египетската войска в далечината вдига облак пясък – преследвачите приближават.
Излиза тогава PR експерта и казва на Моисей:
– Виж сега, имам гениално предложение – удряш с жезъла, морето се отваря, ние минаваме, водата се затваря зад нас и египтяните остават със зяпнала уста!
– И как мислиш ще го направя тоя номер – пита Моисей?
– А, как ще го направиш си е твой проблем. Но ако успееш – гарантирам ти 10 страници в Стария завет!

Добавен преди 11 месеца 2 Преглед

Господ събрал пияницата, пушача и изнасилвача и им казал.
-Ако направите още един път това което най много обичате отивате в ада.
Тръгнали пушача, пияницата и изнасилвача и по едно време пияницата гледа шише с ракия и си вика:
- ЕБ*Л СЪМ МУ МАЙКАТА ОТИВАМ В АДА!
Изпил ракията. Господ слязал и го пратил в ада. Пушача и изнасилвача си вървели и по едно време пушача вижда фас на земята, навежда се да го вземе, а отзад изнасилвача:
- БРАТО НЯМА КАК СЕГА И ДВАМАТА ОТИВАМЕ В АДА.

Добавен преди 11 месеца 3 Преглед

Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог. Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.

Добавен преди 2 години 34 Преглед
Вижте още...