- Аз съм Денерис Таргариен, родената в буря, от рода Таргариен, повелителка на драконите, неизгарящата в огън, кралица на Мийрин, калееси на дотраките зад морето, разбиващата окови ...
- Ало, на стационарен телефон съм и не ви чувам добре! Повторете пак по букви. Първата беше "Д", като Димитровград, нали?...

Добавен преди 7 години 22

- Съжалявам! - каза сухо дракона.
- Битка няма има.
- Но аз искам да се сражаваме! - възкликна рицаря.
- Излез и се бий!
Драконът надул бузи, но не издухва пламък, а вместо това повтаря.
- Говоря ти сериозно. Тук няма какво да спечелиш. Освен ако не си от онези, от парада...
- Какъв парад? - не разбра рицаря.
Драконът му обяснил:
- Какво?! - разгневил се рицаря.
- Не! Аз съм нормален! Какви са тези намеци!
- Съжалявам, съжалявам! - смутил се дракона.
- Просто си помислих, че...
- Това е заради перата на шлема, нали?
- Ами... Не, че...
- Знаеш ли, че това е просто отвратително!
Рицарят се разгневил на шегата.
- Кой ти дава право да съдиш личният ми живот? Да не си от Хелзинския комитет?
- Извинявам се.
- Сега вече просто съм длъжен да те победя! Независимо дали ти харесва или не, ние ще се бием!
- Аз ти се извиних... Просто не мога да разбера какво търсиш тук, ако не си п*дал...
- За да спася принцесата, разбира се!
Драконът се шляпна с лапата по челото.
- Еее! Знаех си. Ти си се объркал. Замъкът с принцесата и дракона е от другата страна. Трябваше след хана да тръгнеш на надясно, а ти тръгна на ляво, нали? Ето виждаш ли. Така си и помислих като те видях - объркал си пътя... Аз, знаеш ли, сложих надпис преди около две седмици, но някакви вандали го чупят постоянно и...
- Чакай, чакай, какво искаш да кажеш - "объркал съм пътя?"
Рицарят подозрително го изгледа.
- Какви глупости се опитваш да ми внушиш? Мога и сам да видя - ето замъка, а ти си дракон!
- Вярно е, но...
- Така че, и принцеса си има вътре! Ти да не си сложен тук за красота!
- Слушай...
- Е, като съм завил на наляво по пътя, какво от това? Една принцеса или друга - това какво значение има? Онази нека някой друг да я спаси. Хич не ми се връща само защото...
- Може би, ще ми позволиш да кажа няколко думи?
Рицарят сърдито загледал дракона през процепа в шлема си.
- Е?
- Няма никаква принцеса.
- Как така няма?
- Ами така. Аз тук не охранявам принцеса.
- Не принцеса ли? Че кой?
- По принцип...
- Княгиня? Или може би омагьосан девица, красива като зората? Да, четох някъде...
- Принц!
- Извинявай, какво?
- Не какво, а кой. Принц охранявам.
Настъпила дълга пауза. Драконът търпеливо зачакал, идеята да направи своята трудна пътечка през желязната каска и челото на рицаря...
- Принц ли? - замислено рицаря уточнил.
- Аха! - ентусиазирано потвърди дракона.
- Уф! - рицаря гнусливо се изплюл без да се съобразява. След това свалил шлема си и започнал да го чисти отвътре с ръкав.
- Виж! Аз разбирам, че идваш отдалече, конят ти е уморен. Можеш да прекараш нощта тук, и на сутринта отново ще се върнеш по правия път...
- Боже опази - не! Ама това нарочно е направено, не принцеса да затворят в замъка, не княгиня... не девствена, а най-лошият случай... Но какъв рицар ще тръгне да го спасява?
Той изведнъж се спрял и погледнал страхливо към змея.
- И много ли рицари идват?
- Рицари ли? - замислил се дракона.
- Не особено. Ако трябва да сме точни - повечето са принцеси и графини.
Рицарският шлем паднал с грохот върху краката на момъка.
- Като цяло, тези от благородническите фамилии добре се справят - продължаваше дракона.
- Но понякога дори и най-обикновени градски кифли тичат нагоре. Принц, нали знаеш - всеки си мечтае...
- Градски кифли...
- Да. О, да, доста са амбициозни, трябва да ти кажа. А, по едно време се появи и един MILF. Е, тя поне бе от тези дето знаят точно какво искат...
Рицарят погледнал предпазливо към прозорците на замъка.
- Чакай! Искаш да кажеш... Жените идват тук за да се бият с теб за да спечелят принца?
- Аха! - кимнал дракона.
- И той просто седи там отзад и си чака в замъка?
- Е, разбира се. Ти много добре знаеш - така и трябва да бъде. Много приятен човек... въпреки че аз с него на карти за пари никога повече няма да играя!
И драконът раздразнено размърдва криле. Лицето на рицарят се бе покрило с петна.
- Но... Това са момичета... жени! - възкликнал той.
- Как, защо...
- Какво - защо? - не разбира дракона.
- Ами защото мъжете трябва да се борят за красивите дами, а не обратното!
Рицарят разперил безпомощно ръце си. Драконът също безпомощно размърдал криле.
- Явно са в крак с времето...
- Но ти си дракон... Възможно ли е да позволиш на една жена да се бие с теб?!
Драконът тъжно поклатил глава.
- Май не си спорил с жена... - казал той.
- Нищо не може да се направи, а пък и работата си е работа. Но на мен ми плащат извънредни пари - заради допълнителният риск...
- Светът е полудял! - обявил рицарят и поставил отново шлема си.
- Как каза - от хана на надясно?
- Надясно, но когато идваш насам, сега се връщаш - затова е наляво.
- Благодаря.
- За нищо. Хм... слушай, приемаш ли съвет?...
- Да...
- По добре върви на дясно, после на ляво и отново надясно, там също има замък с дракон и принцеса. Вярно, по-далечко е, но принцесата...
Драконът се поколебал.
- По-готина? - попитал рицаря.
- Свежарка - да, нещо такова. Теб, като те гледам, рицаре, си един млад човек... А бе като цяло, разбра ме.
- Благодаря.
Рицарят се качил обратно на коня си, дръпнал юздите. Добрал се отново на пътя, той яздеше дълбоко замислен докато нещо не го сепна. Той вдигнал глава.
- Какво?
- Казвам - нали съм на прав път?
Девойката яздеше седлото по женски, и двата и крака бяха от лявата страна. В ръцете си държеше зловещ кожен камшик, който не изглеждаше направен само за езда.
- Тръгнала съм към замъка на пленения красив принц. Но по пътя не съществуват табели, и си мислех, че съм се загубила.
- О, не! - казал рицаря.
- Той е точно зад завоя.
- А вие нали не идвате от там? - изведнъж се притеснило момичето.
- О, Божке, нали не сте го освободили, не...
- Аз? - изненадал се рицаря.
- Защо мислите така?
Момичето се смутило и почервеняло.
- Ами, знаете ли, аз видях перата на шлема Ви, и си помислих... Е, същите имаше и на парада, та...
- Какво? Не, разбира се, че не! - разгневил се рицаря.
- Аз просто минавам оттук.
- Уф! - момичето въздъхнало с облекчение.
- И слава Богу. Нали знаете, сега, така и така не е лесно, а пък сега и тези п*дали... както и да е, важното е, че не сте един от тях.
- Не съм, да...
- Значи казвате след завоя?
- Да, да. Много е близо. Може би само няколко километра.
- Благодаря!
Конничката го заслепи с усмивката си и препусна натам. Рицарят я наблюдаваше как се отдалечава достатъчно, после свали шлема си, дръпна ядно перата и ги захвърли на пътя. После пришпори коня си и препусна колкото се може по бързо.

Добавен преди 7 години 7

Говорят си 2 съседи:
- Какво ще правиш утре?
- Ще карам тъщата до летището, ами ти?
- И аз имам сходна програма. Със сина ще пускаме новото хвърчилото дракон да лети.

Добавен преди 7 години 7

При пожара в психиатрията са пострадали 18 човека, 7 батмана, 4 дракона, 9 елфи, 2 Вселенски разума и 1 покемон.

Добавен преди 7 години 17

- Ваше величество, драконът е гладен!
- Какво ядеше?
- Девственици.
- Ще пукне от глад това говедо...

Добавен преди 7 години 20

То пък, голям празник! Заради такива като Георги, сега нямаме дракони...

Добавен преди 7 години 8

19 от най-забавните родителски признания:
1. В момента помагам на сина ми да си търси шоколада, който аз изядох снощи.
2. 14-годишният ми син цяла сутрин ми се подиграваше, защото трябваше да ходя на работа, докато той е в снежна ваканция. И аз смених WiFi паролата.
3. Аз:
- Лека нощ, деца.
Децата:
- Лека нощ, татко.
Аз:
- Лека нощ, чудовище, което яде лоши деца.
Жена ми:
- (През радиоговорител под леглото) ЛЕКА НОЩ!
4. Аз:
- Ето го голямото ми момиче!
3-годишното ми дете:
- Не съм голямо момиче.
Аз:
- Ето го малкото ми момиче!
3-годишно:
- Не съм малка.
Аз:
- А какво си?
3-годишно:
- Дракон
5. Аз:
- Можеш да си намислиш желание на която звезда искаш.
5-годишно:
- А коя е "Звездата на смъртта?"
6. 5-годишно:
- Тате, мога ли да ти кажа една тайна?
Аз:
- Разбира се, моето момче.
5-годишното ми дете, грабва лицето ми и прошепва:
- Току-що аках и не си измих ръцете.
7. Никога, значи абсолютно НИКОГА, не осъществявайте зрителен контакт с дете, което е на косъм да заспи. Ще усети вълнението ви и ще прекрати мисията.
8. Аз:
- Какво научи днес в детската градина?
5-годишно:
- Мисля, че една поничка ще ми помогне да си спомня.
Очевидно е научила какво е подкуп.
9. Току-що обясних на децата какво са данъците, като изядох 38% от сладоледа им.
10. Аз:
- Вече имаме три момиченца. Какво мислиш, че ще бъде новото ни бебе?
2-годишната ми дъщеря:
- Коте.
11. Аз:
- Това е стар телефон.
6-годишно:
- Като 4S?
Аз:
- Не, като телефон в къщата, който е закачен за кабел на стената.
6-годишно:
- Не разбирам.
12. [докато поръчваме храна].
4-годишно:
- Защо не работиш в McDonalds?
Аз:
- Защото вече си имам работа.
4-годишно:
- Иска ми се да беше готин.
13. Като родител на 5-годишно момче знам всички имена на динозаврите и нито едно на колегите ми.
14. Четиригодишният ми син се събуди разстроен, защото не може да си намери очилата, но това, което наистина го ядоса, беше, когато му казах, че не носи очила.
15. Учителката в детската градина, забелязва, че ризата на тригодишното ми дете е облечена наопаки.
- Колко сладко, че я оставяте да се облича сама.
Аз:
- Да. Тя го направи.
16. И тогава решихме, че сме се уморили да спим до късно и да правим каквото си искаме, когато си поискаме, в чиста къща, и си родихме деца.
17. Аз:
- Приготвих свинско.
3-годишно:
- Не обичам свинско.
Аз:
- То е пилешко.
3-годишно:
- О, да, обичам такова пилешко.
18. Тя:
- Всички закуски на нашите деца са био.
Аз:
- Супер. А моето дете яде бонбони от пода.
19. Родителството е:
- Да кажеш на децата, че не могат да закусват със сладки и после да закусваш сладки, след като излязат за училище.

Добавен преди 7 години 13

Той беше силно изненадан, когато джипито му предписа ЛСД против запек.
Разбра замисъла на терапията, когато в стаята влетя дракон и се... насра.

Добавен преди 7 години 7

Кратки версии на класически произведения за мързеливи хора:
"Война и мир" (Лев Толстой) - Всички са тъжни. Вали сняг.
"Гроздовете на гнева" (Джон Стайнбек) - Животът във фермата е кофти. Пътуване! Пътуването е кофти.
"Дон Кихот" (Мигел де Сервантес) - Мъж напада вятърни мелници. Освен това е и луд.
"И слънце изгрява" (Ърнест Хемингуей) - Загубено поколение се напива. Все още е загубено.
"Моби дик" (Хърман Мелвил) - Човек срещу Кит. Китът побеждава.
"Одисей" (Джеймс Джойс) - Дъблин, нещо, нещо, нещо, вмъкнато изречение.
"Одисея" (Омир) - На ветеран от войната му отнема цяла вечност да се прибере, после избива всички.
"Брулени хълмове" (Емили Бронте) - Нещо като брат и сестра се влюбват. Мъгливо е.
"Уолдън" (Хенри Дейвид Торо) - Мъж седи навън 2 години. Нищо не се случва.
"Престъпление и наказание" (Достоевски) - Убиец се чувства зле. Признава си. Отива в затвора. Олеква му.
"Беоулф" (англосаксиноски епос) - Герой убива чудовище. Бла, бла, бла. Дракон убива героя.
"Ад" (Данте) - Адът направо избухва.

Добавен преди 7 години 5

Влиза мъж в студио за татуировки:
– Извинете, дракони татуирате ли?
– Разбира се!
Мъжът се обръща към вратата и се провиква:
– Драконе, влизай...

Добавен преди 7 години 3

- Кво ядеш?
- Крилца.
- Пилешки?
- Не, бате, на Халееси от дракона...

Добавен преди 7 години 5

Не искам да кажа нещо лошо за теб, но ако беше принцеса заключена в замък с дракони, то смелите рицари щяха да идват в замъка и да спасяват драконите...

Добавен преди 7 години 11

- Бабо, в хладилника имаше един буркан с лютеница, къде е че ми се яде?
- А бе ти мани лютеницата, иди виж къв дракон има в банята.

Добавен преди 7 години 13

- Бабо, има ли още от новата лютеница?
- Остави лютеницата, върви в хола и виж к'во става - дракони, русалки... А бе, еб*ло си е майката!

Добавен преди 7 години 2

- Тате, днес видях дракон.
- Нали ти казах да не пипаш лютеницата ма...

Добавен преди 7 години 8