Събера ли се с Пеньо, винаги се...
Събера ли се с Пеньо, винаги се напиваме като талпи. С Иван се съберем — кафенце, пастички. С Митьо — ракийка, салатка. С Драго — две ракийки, салатки… Обаче закача ли се с Пеньо — кофа ракия и кофа салата не стигат! Е, последния път… Натикахме се като мотики… Целувахме се, тупахме се, клехме се във вечно братство, ревахме от умиление… Качвам се на жигулата и към нас. Аз като се напия, карам като по учебник. На кръстовището до гарата ми върти буркан катаджия. Спирам. Гледам право. Ама май главата ми клюма… Книжката ли? Ето я… "Я излез!" Излизам. Ония ме обиколи два пъти с ръце на бутовете и се подсмихва. Колегата му от другата страна спря някаква западна кола. Оттам музика, кикотене…
Моят катаджия изхъмква и вика:
- Ела с мене. Май трябва да надуеш тръбата.
Аз се чудя:
- А бе, каква тръба, аз никога не съм свирил на дудук, па камо ли на тръба.
Ония ми се хили — демек, ще свириш и хоро ще играеш. Викам му:
- Нито ще свиря, нито хоро ще играя, щото е демокрация…
През това време от другата кола се развикаха и катаджията ми тикна машинално книжката в ръката. Чакай малко, вика. И почват разправия — ама голяма гюрултия беше. Аз се клатя като онуй на стенния часовник и си викам:
- А бе, аз що да го чакам, щом книжката е у мен?
Качвам се на колата и мръсна газ. Отивам пред блока, мушкам я в гаража и в леглото. Рано сутринта жената ме събужда бясна. Вика, на вратата те чакат полицаи, пак каква си я забъркал. Аз пък ѝ просъсквам:
- Цяла нощ сме били кълка до кълка, не съм мърдал от къщи!
А бе, наистина полицаи: клатят се нервно пред вратата и питат дали съм еди-кой си. Същият, викам.
- Снощи къде беше?
Ама аз съм подготвен:
- В къщи, честен кръст! Питайте жената.
А тя през рамото ми:
- Филм гледахме, швепс пихме!
Аз и швепс!? Ония се спогледаха и пак:
- А бе, ти ли си еди-кой си?
- Аз съм! - викам.
- Къде ти е колата?
- Долу, долу в гаража.
- Ами да отидем да я видим…
Отиваме. Смело отварям. Майко… Вътре стои полицейска жигула и върти ли, върти буркан…
— Бунак! Поне да беше загасил лампата.
14
| « Предишен | Следващ » |
Още яки вицове
Понеделник сутрин, след бурна пиянска вечер, мъж се събужда /на дивана в хола/ с тежък махмурлук. Жена му шета около него и гледа, как да му угоди...
- Искаш ли кафенце?
- Не-е-е!
- Една ракийка да ти сипя?
- Не-е-е!
- А да ти дам една целувчица?
- Давай! Може пък и да повърна...
8
Понеделник, рано сутринта. Опашка от намръщени и мрачни мъже чака да отворят кварталната бирария. По тротоара зад тях се прокрадва котка. От опашката излиза един мъж, мълчаливо набива такъв як шут на котката, че тя отлита в храстите, след което отново заема мястото си на редицата.
- Гоше, що се отнасяш така с бедното животно, бе? - пита друг човек от опашката...
- Щото, хората от сутринта ги цепи главата... а тая тука - ТРЯС, ТРЯС, ТРЯС с лапите по плочките...
17
- Знаеш ли как се прави коктейл "Трите прасенца"?
- Как?
- Купуваш 3 литра ракия и каниш двама приятели!
38
Снощи дойде комшията пиян и поиска политическо убежище. После дойде жена му с точилката и наруши всички норми на международното право...
29
Ахх, февруари! Из въздуха се носят празни обещания за любов и лек бриз на бъчва.
14
- Какво да ви татуираме?
- Ами не знам...
- Трябва да е нещо, което ще харесвате цял живот.
- Тогава татуирай ми една бира и пържени картофки.
18
Никога не съм виждала как алкохолна компания използва пиян човек в нито една от рекламите си. Срамуват ли се от клиентите си?
18
Пияница се прибира намръщен, жена му го пита:
- Какво ти има?
Той:
- Зарязах пиенето.
Тя радостно:
- Еее браво на теб, но защо си намръщен?
Той кисело:
- Не помня къде го зарязах?
8
Звъни ми телефонът.
- Идвай да пием ракия.
Аз:
- Идвам... Кой се обажда?
30
Като хвана чашата с ракия два гласа започват да ми говорят!
Единият:
- Изпий я, бе, изпий я!
Другият:
- Не го ли чу, бе?! Изпий я!
29
Трите най-ефикасни рецепти у нас;
1. Намажи го с ракия.
2. Разтрий се с ракия.
3. Удари една ракия.
15
Пиеме си биричка с комшията и ми вика:
- В днешно време няма приятели. Вчера помолих Гошо за 100 лева назаем, а това говедо ми отказа!
- Отсега искам да те предупредя, че и аз съм говедо! - отвърнах му веднага аз.
13
Викам на моя, дай да се разведем мирно и тихо,а той дойде в съда, пиян с приятели и оркестър...
22
Дядо казваше, че ако подаръкът не мое да са пие, е боклук...
14
Събота сутринта. Звъни се на вратата.
- Кой е?
- Вярвате ли в Бог?
- Вярвам.
- За Бога, налейте ми 50 грама!
10