Бай Петко Бай Петко унило крачеше...

Бай Петко
Бай Петко унило крачеше към дома си, стиснал в ръка посърнало букетче кокичета, представяйки си вкиснатата си като ланшно зеле съпруга.
- Бах го у празника дюздисан! - мърмореше той и тихо изхълцваше от време на време. Независимо че негодуваше срещу 8-ми март, се бе почерпил достойно с колежките и с омерзение се бе запътил към дома си.
Когато Тачо, кварталният чер като сажда котарак, му пресече пътя, му дойде много. Той се разпсува и захвърли кокичетата по нечистата сила. Тачо ужасен хукна като за последно, накичен с цветята и изчезна в близкото мазе.
- Не стига че е мъжки, ами и букета отмъкна. Изпед*расти се това поколение, мамка му! - изфуча бай Петко и съвсем вкиснат се качи в асансьора. Вътре смърдеше на развратен парфюм в комбинация с немити отдавна тела. Натисна злостно копчето за дванадесети етаж. Съоръжението изкърца и с негодувание започна да се издига. На третия етаж внезапно спря и вътре влезе като вихър една жена от типа, каквито бай Петко беше гледал свенливо в по-късните часове на нощта по специализираните канали. Ченето му увисна и той се вдърви. В нея разпозна най-новото завоевание на местния физкултурник Вергил.
- Да си имам късмета! - простена бай Петко.
И като че ли предизвика съдбата. Асансьорът издрънча немощно и се заклещи между етажите.
- Ами сега?! Ако ония мутраген ме усети, че съм с Петромила в асансьора, ще ми оскубе космите един по един! Ревнив е като павиан!
В този момент го връхлетя представата за собствената му съпруга. Косата му се изправи.
Че Вергил беше страшен – спор нямаше, но с него все пак човек можеше да се разбере, докато буля Мичка не познаваше компромиси. Беше твърдо убедена че мъжът ѝ, въпреки внушителното си шкембе, олисялото си теме и шеесете си лазарника, е неустоим с*ксуален обект за всичко женско в квартала, от 8 до 80 години. Само да подушеше двойката в асансьора и с бай Петко бе свършено. Щеше да е убедена, че всичко е в резултат на дълго замисляна акция, коварно реализирана от двете страни и с подлото съдействие на асансьора - кандърдисан с незнаен способ.
Очите му се спряха свенливо върху Петромила, която го наблюдаваше със смесица от погнуса и гняв.
- Какво ме гледаш като тапир?! Направи нещо, та да излезем от този сандък! – изсъска тя.
- Но какво да направя? – измуча бай Петко замаян от гледката и изпитите ракии.
- Не ме интересува! Действай, че ей сега звъня на Вергил!
Докато се чудеше какво да стори, за негов ужас се чу гласът на Вергил от стълбите.
- Кой се е закеркенечил пак в асансьора! На публичен дом го обърнахте! Нямате ли кревати в къщи, бе?!
Петромила изврещя като саанска коза:
- Аз съм вътре, помогни ми!!!
Виргил подскочи:
– С кой си, ма?!
- С бай Петко от дванайстият етаж.
- Ей сега ти извих шията развратна! Само да ми излезете! А на ония дърт лисунгер ще му усуча ...те!
- Ама, аз Верглиле случайно... такова!! - запелтечи бай Петко.
- Случайно ли?! Дърт пущ такъв! Само да те пипна! - пенявешеше благородният самец.
В този момент отекна глух удар и Виргил изохка.
- Картофа ли те напипа? - изхлипа Петромила ужасена.
Отекна яростен рев:
- Аз го напипах! Ще заплашва той Петко, а? На ти, мискинино!
И буля Мичка стовари отново пазарската си чанта /12кг/ върху зашеметения спортист, което го извади от действителността за доста време.
След това изрита яростно вратата на подемника и чудото стана – кабината изстена и се придвижи до вратата. Мичето я отвори със замах и измъкна бай Петко отвътре като тапа на инатливо шампанско.
- Тръгвай веднага, вкъщи ще се разправяме! Ще ти дам аз един 8-ми март, пияница и развратник ниедни!
И тя с замах го потътри по стълбите. Петромила ридаеше върху останките от Виргил и размазваше богатата палитра грим върху лицето си.
От мазето се дочу котешки вопъл...

Добавен преди 4 години 17     Оценка: 1 от възможни 10 - общо: 248